Самотната Луна

Poetry » Love

1.5K 0 0

Ела при самотната Луна,

където звездите чезнат

преди да се родят,

лудостта вилнее там,

в безмълвното море.

Стонът гъгне, облян в поредната лъжа,

а мъртвата любов танцува

в душите ни с печал,

само ехото обикаля пътеките незнайни.

Любов, любов, една лъжа,

след нея самотата пак остава.

Устните потрепват, сърцето прокърви

и самотната Луна пролива поредната сълза.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0