Самотната Луна
Ела при самотната Луна,
където звездите чезнат
преди да се родят,
лудостта вилнее там,
в безмълвното море.
Стонът гъгне, облян в поредната лъжа,
а мъртвата любов танцува
в душите ни с печал,
само ехото обикаля пътеките незнайни.
Любов, любов, една лъжа,
след нея самотата пак остава.
Устните потрепват, сърцето прокърви
и самотната Луна пролива поредната сълза.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Венцислав Йорданов Todos los derechos reservados
