Самотната Луна
Ела при самотната Луна,
където звездите чезнат
преди да се родят,
лудостта вилнее там,
в безмълвното море.
Стонът гъгне, облян в поредната лъжа,
а мъртвата любов танцува
в душите ни с печал,
само ехото обикаля пътеките незнайни.
Любов, любов, една лъжа,
след нея самотата пак остава.
Устните потрепват, сърцето прокърви
и самотната Луна пролива поредната сълза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Йорданов Всички права запазени
