Самотни

2 мая 2018 г., 13:27

Поэзия » Философская

1548 4 2

Тясната уличка вечер

Се смалява от мрака почти,

Приближава от мисли отвлечен

Самотният пътник встрани.

Той си знае, че свърши ли мрака,

Наяве ще блеснат горчиви сълзи.

Върви си отдавна и чака

Да притихнат най-скръбни "мечти".

Навярно е трудно да зная

Самотник защо ли мълчи,

Безумно да питам, гадая

В мрака защо ли върви?

Тази уличка тъмна от мрака

Поглъща го, върви към смъртта.

Пред моята порта зачака...

В торбичка - сухи листа!

Очите блестяха в сълзи,

Размаха ръка "искам да пия, да ям"

Луната отрони черни лъчи.

Най-сетне разбрах, че е ням!

Замина самотникът странен,

Листата прибрах у дома.

Продължава по пътят неравен

Домът ми напълни с тъга!

Невъзможните срещи ме плашат,

Живея в страх и мечти

Искам с поглед да срещна

Самотник дори да мълчи!

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2022-07-14T17:44:41+03:00

Понякога безмълвието казва повече. Тези, които са истински неми имат други развити сетива. Разчувства ме стихотворението ти,
Марѝ! 🌈
aap (Ангел)

2018-05-02T14:07:58+03:00

Много докостващ стих Миме !Осетих самотата и скритата надежда която търси брод през тъмнината!Сигурен съм знам че на добрите с добрина се връща!Поздравления и до нови!