2 мая 2018 г., 13:27

Самотни 

  Поэзия » Философская
1295 4 3

Тясната уличка вечер

Се смалява от мрака почти,

Приближава от мисли отвлечен

Самотният пътник встрани.

 

Той си знае, че свърши ли мрака,

Наяве ще блеснат горчиви сълзи.

Върви си отдавна и чака

Да притихнат най-скръбни "мечти".

 

Навярно е трудно да зная

Самотник защо ли мълчи,

Безумно да питам, гадая

В мрака защо ли върви?

 

Тази уличка тъмна от мрака

Поглъща го, върви към смъртта.

Пред моята порта зачака...

В торбичка - сухи листа!

 

Очите блестяха в сълзи,

Размаха ръка "искам да пия, да ям"

Луната отрони черни лъчи.

Най-сетне разбрах, че е ням!

 

Замина самотникът странен,

Листата прибрах у дома.

Продължава по пътят неравен

Домът ми напълни с тъга!

 

Невъзможните срещи ме плашат,

Живея в страх и мечти

Искам с поглед да срещна

Самотник дори да мълчи!

 

 

 

© Мария Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Понякога безмълвието казва повече. Тези, които са истински неми имат други развити сетива. Разчувства ме стихотворението ти,
    Марѝ! 🌈
  • Хареса ми този стих и докосна душата ми. Поздравления!
  • Много докостващ стих Миме !Осетих самотата и скритата надежда която търси брод през тъмнината!Сигурен съм знам че на добрите с добрина се връща!Поздравления и до нови!
Предложения
: ??:??