Самотни
Тясната уличка вечер
Се смалява от мрака почти,
Приближава от мисли отвлечен
Самотният пътник встрани.
Той си знае, че свърши ли мрака,
Наяве ще блеснат горчиви сълзи.
Върви си отдавна и чака
Да притихнат най-скръбни "мечти".
Навярно е трудно да зная
Самотник защо ли мълчи,
Безумно да питам, гадая
В мрака защо ли върви?
Тази уличка тъмна от мрака
Поглъща го, върви към смъртта.
Пред моята порта зачака...
В торбичка - сухи листа!
Очите блестяха в сълзи,
Размаха ръка "искам да пия, да ям"
Луната отрони черни лъчи.
Най-сетне разбрах, че е ням!
Замина самотникът странен,
Листата прибрах у дома.
Продължава по пътят неравен
Домът ми напълни с тъга!
Невъзможните срещи ме плашат,
Живея в страх и мечти
Искам с поглед да срещна
Самотник дори да мълчи!
© Мария Николова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много докостващ стих Миме !Осетих самотата и скритата надежда която търси брод през тъмнината!Сигурен съм знам че на добрите с добрина се връща!Поздравления и до нови!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Марѝ! 🌈