Самотни
Тясната уличка вечер
Се смалява от мрака почти,
Приближава от мисли отвлечен
Самотният пътник встрани.
Той си знае, че свърши ли мрака,
Наяве ще блеснат горчиви сълзи.
Върви си отдавна и чака
Да притихнат най-скръбни "мечти".
Навярно е трудно да зная
Самотник защо ли мълчи,
Безумно да питам, гадая
В мрака защо ли върви?
Тази уличка тъмна от мрака
Поглъща го, върви към смъртта.
Пред моята порта зачака...
В торбичка - сухи листа!
Очите блестяха в сълзи,
Размаха ръка "искам да пия, да ям"
Луната отрони черни лъчи.
Най-сетне разбрах, че е ням!
Замина самотникът странен,
Листата прибрах у дома.
Продължава по пътят неравен
Домът ми напълни с тъга!
Невъзможните срещи ме плашат,
Живея в страх и мечти
Искам с поглед да срещна
Самотник дори да мълчи!
© Мария Николова All rights reserved.
