26 нояб. 2009 г., 14:47

Самотни нощи

857 0 0

Самотни нощи

 

Взирам се в нощите черни,

мислено галя косите ти нежни.

Твоето име нашепвам,

твоето име ме води в съня.

 

Викам, зова -

гласът ми сякаш глас във пустиня.

Ти не чуваш,

ти не зовеш,

моето име ти не прошепваш.

 

Сама съм в нощите черни,

сама съм в сънища неверни.

Твоите очи не виждам,

сякаш сляпа съм и тъмнина

е обзела моята душа.

 

Мечтите с твоя образ все чертая -

прекрасни сини езера -

пленили до безкрайност моята душа.

На дъното им аз мечтая,

аз живея, превъплатена в сянка,

сянката на любовта.

 

АЗ ЖИВЕЯ, АЗ ГОРЯ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослава Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...