Самотни нощи
856
0
0
Самотни нощи
Взирам се в нощите черни,
мислено галя косите ти нежни.
Твоето име нашепвам,
твоето име ме води в съня.
Викам, зова -
гласът ми сякаш глас във пустиня.
Ти не чуваш,
ти не зовеш,
моето име ти не прошепваш.
Сама съм в нощите черни,
сама съм в сънища неверни.
Твоите очи не виждам,
сякаш сляпа съм и тъмнина
е обзела моята душа.
Мечтите с твоя образ все чертая -
прекрасни сини езера -
пленили до безкрайност моята душа.
На дъното им аз мечтая,
аз живея, превъплатена в сянка,
сянката на любовта.
АЗ ЖИВЕЯ, АЗ ГОРЯ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Иванова Всички права запазени
