25 окт. 2013 г., 21:15

Самотни занимания

574 0 4

Самотни занимания

 

Самотникът - естет  стои до мен,

учтиво се усмихва, пийва, кима…

И в себе си е някак си вглъбен,

мечтите му летят за десетима!

 

Старая се усилено да го разсмея,

интересна, чак фатална съм сега!

И взирайки се в него аз немея,

и искам да крещя - каква душа!

 

Самотникът  е мъж - вселена!

В самотните очи надежда няма…

Откривам само тръпчица зелена

и сякаш зейва още по-дълбока  яма!

 

Самотник ли е или е щастлив,

че само себе си умее да живее?!

Чувствителен, суров, неподатлив…

Над хорските тъги да се посмее!

 

Откривам себе си, чрез него…

Стои до мен, усмихва се учтиво…

И моето и неговото силно его

преплитат се космически горчиво!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Манипулирам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво! Поздрав,М!
  • Чудесен финал!
  • Аплодисменти М за стиха и за прозренията! Така е - борбата на еготата пречи на любовта и докосването на душите...Оценявам високо стиха ти! Заслужава!
  • Преплитат се космически горчиво ! Силно казано !

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...