Самотни занимания

25 окт. 2013 г., 21:15

Поэзия » Другая

419 0 4

Самотни занимания

Самотникът - естет стои до мен,

учтиво се усмихва, пийва, кима…

И в себе си е някак си вглъбен,

мечтите му летят за десетима!

Старая се усилено да го разсмея,

интересна, чак фатална съм сега!

И взирайки се в него аз немея,

и искам да крещя - каква душа!

Самотникът е мъж - вселена!

В самотните очи надежда няма…

Откривам само тръпчица зелена

и сякаш зейва още по-дълбока яма!

Самотник ли е или е щастлив,

че само себе си умее да живее?!

Чувствителен, суров, неподатлив…

Над хорските тъги да се посмее!

Откривам себе си, чрез него…

Стои до мен, усмихва се учтиво…

И моето и неговото силно его

преплитат се космически горчиво!

oksimoron (Христов)

2013-10-26T22:44:17+03:00

Хубаво! Поздрав,М!
sidi13 (Силвия Димова)

2013-10-26T11:11:13+03:00

Чудесен финал!
Sanvali (Санвали)

2013-10-26T10:31:16+03:00

Аплодисменти М за стиха и за прозренията! Така е - борбата на еготата пречи на любовта и докосването на душите...Оценявам високо стиха ти! Заслужава!
vyatur13 (Елена)

2013-10-25T23:02:15+03:00

Преплитат се космически горчиво ! Силно казано !