25 oct 2013, 21:15

Самотни занимания

  Poesía » Otra
576 0 4

Самотни занимания

 

Самотникът - естет  стои до мен,

учтиво се усмихва, пийва, кима…

И в себе си е някак си вглъбен,

мечтите му летят за десетима!

 

Старая се усилено да го разсмея,

интересна, чак фатална съм сега!

И взирайки се в него аз немея,

и искам да крещя - каква душа!

 

Самотникът  е мъж - вселена!

В самотните очи надежда няма…

Откривам само тръпчица зелена

и сякаш зейва още по-дълбока  яма!

 

Самотник ли е или е щастлив,

че само себе си умее да живее?!

Чувствителен, суров, неподатлив…

Над хорските тъги да се посмее!

 

Откривам себе си, чрез него…

Стои до мен, усмихва се учтиво…

И моето и неговото силно его

преплитат се космически горчиво!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Манипулирам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво! Поздрав,М!
  • Чудесен финал!
  • Аплодисменти М за стиха и за прозренията! Така е - борбата на еготата пречи на любовта и докосването на душите...Оценявам високо стиха ти! Заслужава!
  • Преплитат се космически горчиво ! Силно казано !

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...