25 oct 2013, 21:15

Самотни занимания 

  Poesía » Otra
421 0 4

Самотни занимания

 

Самотникът - естет  стои до мен,

учтиво се усмихва, пийва, кима…

И в себе си е някак си вглъбен,

мечтите му летят за десетима!

 

Старая се усилено да го разсмея,

интересна, чак фатална съм сега!

И взирайки се в него аз немея,

и искам да крещя - каква душа!

 

Самотникът  е мъж - вселена!

В самотните очи надежда няма…

Откривам само тръпчица зелена

и сякаш зейва още по-дълбока  яма!

 

Самотник ли е или е щастлив,

че само себе си умее да живее?!

Чувствителен, суров, неподатлив…

Над хорските тъги да се посмее!

 

Откривам себе си, чрез него…

Стои до мен, усмихва се учтиво…

И моето и неговото силно его

преплитат се космически горчиво!

© Манипулирам Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво! Поздрав,М!
  • Чудесен финал!
  • Аплодисменти М за стиха и за прозренията! Така е - борбата на еготата пречи на любовта и докосването на душите...Оценявам високо стиха ти! Заслужава!
  • Преплитат се космически горчиво ! Силно казано !
Propuestas
: ??:??