Самотни занимания
Самотни занимания
Самотникът - естет стои до мен,
учтиво се усмихва, пийва, кима…
И в себе си е някак си вглъбен,
мечтите му летят за десетима!
Старая се усилено да го разсмея,
интересна, чак фатална съм сега!
И взирайки се в него аз немея,
и искам да крещя - каква душа!
Самотникът е мъж - вселена!
В самотните очи надежда няма…
Откривам само тръпчица зелена
и сякаш зейва още по-дълбока яма!
Самотник ли е или е щастлив,
че само себе си умее да живее?!
Чувствителен, суров, неподатлив…
Над хорските тъги да се посмее!
Откривам себе си, чрез него…
Стои до мен, усмихва се учтиво…
И моето и неговото силно его
преплитат се космически горчиво!
© Манипулирам Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубаво! Поздрав,М!
-
Чудесен финал!
-
Аплодисменти М за стиха и за прозренията! Така е - борбата на еготата пречи на любовта и докосването на душите...Оценявам високо стиха ти!
Заслужава! -
Преплитат се космически горчиво ! Силно казано !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
