Oct 25, 2013, 9:15 PM

Самотни занимания

  Poetry » Other
575 0 4

Самотни занимания

 

Самотникът - естет  стои до мен,

учтиво се усмихва, пийва, кима…

И в себе си е някак си вглъбен,

мечтите му летят за десетима!

 

Старая се усилено да го разсмея,

интересна, чак фатална съм сега!

И взирайки се в него аз немея,

и искам да крещя - каква душа!

 

Самотникът  е мъж - вселена!

В самотните очи надежда няма…

Откривам само тръпчица зелена

и сякаш зейва още по-дълбока  яма!

 

Самотник ли е или е щастлив,

че само себе си умее да живее?!

Чувствителен, суров, неподатлив…

Над хорските тъги да се посмее!

 

Откривам себе си, чрез него…

Стои до мен, усмихва се учтиво…

И моето и неговото силно его

преплитат се космически горчиво!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Манипулирам All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво! Поздрав,М!
  • Чудесен финал!
  • Аплодисменти М за стиха и за прозренията! Така е - борбата на еготата пречи на любовта и докосването на душите...Оценявам високо стиха ти! Заслужава!
  • Преплитат се космически горчиво ! Силно казано !

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...