25 февр. 2007 г., 19:15

Самотница

854 0 5
                                   Отиде си - луната се стопи,
                                   в мълчание градът се потопи
                                   и лятото загуби своя смях.
                                   Самотница, самотница аз бях.


                                   Отиде си - небето потъмня
                                   и страшен гръм разнесе се в нощта,
                                   под дъжд от скръб до сутринта стоях.
                                   Самотница, самотница аз бях.


                                   Къде си днес? Далече ли си ти?
                                   Или си тук, невидим за очи?
                                   При мен ела, луната донеси,
                                   на лятото смеха сега върни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...