Самотница
Отиде си - луната се стопи,
в мълчание градът се потопи
и лятото загуби своя смях.
Самотница, самотница аз бях.
Отиде си - небето потъмня
и страшен гръм разнесе се в нощта,
под дъжд от скръб до сутринта стоях.
Самотница, самотница аз бях.
Къде си днес? Далече ли си ти?
Или си тук, невидим за очи?
При мен ела, луната донеси,
на лятото смеха сега върни.
в мълчание градът се потопи
и лятото загуби своя смях.
Самотница, самотница аз бях.
Отиде си - небето потъмня
и страшен гръм разнесе се в нощта,
под дъжд от скръб до сутринта стоях.
Самотница, самотница аз бях.
Къде си днес? Далече ли си ти?
Или си тук, невидим за очи?
При мен ела, луната донеси,
на лятото смеха сега върни.
© Эоя Михова All rights reserved.
