Самотница
1.1K
0
0
Някак си развързах страховете си
и пред мен изплуваха усмивките
на печалните ви образи...
Виждах как обичате и мразите
всичко в мене някога разграбено...
Търсихте ли всъщност в мене истина?!
В къщите ви идвах непоканена.
Исках да намеря в някой смисъла.
Исках да рисувам по стените ви.
Късах спомените от кориците.
Същността остана във недрата ми.
А лъгахме се колко, че си липсваме...
Развързвайки аз някак страховете си,
в момента, щом опитах да си тръгна...
разбрах - не ме е страх без вас, простете ми...
Самотница била съм и ще бъда!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Драгиева Все права защищены
