Самотник

Поэзия » Другая

690 0 4

Самотник

Върви ти, самотнико странен,

намери, търси любовта,

като полъх вечерен, прохладен

тихо кажи и ела!

Трепна гласът на самотника беден,

сърцето тревожно в мъка се сви.

Вкопчил се в мисъл досадна,

дочака нощта, но пак без мечти.

А тя, любовта, просто избяга,

мрака погълна и тихия плам.

Тръгна той със самотата си няма

по пътеката, но за къде ли - не знам.

Ръце протегна самотника жадно,

любовта глухо в нощта зовеше със зов.

Звукът на птица, дошла отдалеко,

прегърна нощта му с любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariqslavova1947 (Мария)

Благодаря Ви Виктор-написаното е във Вашия стил.Благодаря,че се е спрял и на г-н Савчев-успех на всички!

2012-08-15T06:14:07+03:00
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

самотник
беден
преди теб
загубих се
любовта ли?
нехае!

2012-08-15T00:58:15+03:00
Adri (Йордан)

Хубаво и истинско!

2012-08-14T23:20:09+03:00
luda_macka1 (Радосвета Петрова)

Всеки рано или късно намира любовта и тя обгръща сладко цялото му същество... Но има и моменти, в които сме сами - такъв е животът. Важно е в тези тежки мигове да бъдем по - разумни и да не търсим утеха в скръбта, а в разума. Той понякога дори подсказва, че миговете на самота са ни необходими за собственото ни самосъхранение и самоусъвършенстване.
И все пак... няма нищо по - прекрасно от любовните трепети!
Поздравления за прекрасния стих!
Накара ме да се замисля...

2012-08-14T18:57:25+03:00