mariqslavova1947 (Мария)
223 246
Aug 14, 2012, 10:59 AM

Самотник 

  Poetry » Other
532 0 4

Самотник

 

Върви ти, самотнико странен,

намери, търси любовта,

като полъх вечерен, прохладен

тихо кажи и ела!

 

Трепна гласът на самотника беден,

сърцето тревожно в мъка се сви.

Вкопчил се в мисъл досадна,

дочака нощта, но пак без мечти.

 

А тя, любовта, просто избяга,

мрака погълна и тихия плам.

Тръгна той със самотата си няма

по пътеката, но за къде ли - не знам.

 

Ръце протегна самотника жадно,

любовта глухо в нощта зовеше със зов.

Звукът на птица, дошла отдалеко,

прегърна нощта му с любов.

 

 

© Мария All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Ви Виктор-написаното е във Вашия стил.Благодаря,че се е спрял и на г-н Савчев-успех на всички!
  • самотник
    беден
    преди теб
    загубих се
    любовта ли?
    нехае!
  • Хубаво и истинско!
  • Всеки рано или късно намира любовта и тя обгръща сладко цялото му същество... Но има и моменти, в които сме сами - такъв е животът. Важно е в тези тежки мигове да бъдем по - разумни и да не търсим утеха в скръбта, а в разума. Той понякога дори подсказва, че миговете на самота са ни необходими за собственото ни самосъхранение и самоусъвършенстване.
    И все пак... няма нищо по - прекрасно от любовните трепети!
    Поздравления за прекрасния стих!
    Накара ме да се замисля...
Random works
: ??:??