Самотник
Самотник
Върви ти, самотнико странен,
намери, търси любовта,
като полъх вечерен, прохладен
тихо кажи и ела!
Трепна гласът на самотника беден,
сърцето тревожно в мъка се сви.
Вкопчил се в мисъл досадна,
дочака нощта, но пак без мечти.
А тя, любовта, просто избяга,
мрака погълна и тихия плам.
Тръгна той със самотата си няма
по пътеката, но за къде ли - не знам.
Ръце протегна самотника жадно,
любовта глухо в нощта зовеше със зов.
Звукът на птица, дошла отдалеко,
прегърна нощта му с любов.
© Мария All rights reserved.
