Приседнал под уличната лампа навън,
с отчаяно, бледо лице,
безмълвно ръцете отпуснал встрани
един несретник с разбито сърце.
Поглеждам това лице крадешком,
на пръсти бездиханно изправена.
И откривам в очите - сълзи
на един несретник с разбито сърце.
С кого ли тази нощ ще се срещне човекът,
безлюдна е градската улица.
Да поговори с някого би било добре
този нещастник с разбито сърце.
Колко ли хора в нощта са останали
самотни бездомници навън по света.
Отчаяни от живота, измъчени,
със застинали в очите сълзи...
© Миночка Митева Все права защищены