Aug 16, 2011, 12:32 PM

Самотник в нощта

  Poetry
852 0 4

Приседнал под уличната лампа навън,

с отчаяно, бледо лице,

безмълвно ръцете отпуснал встрани

един несретник с разбито сърце.

 

Поглеждам това лице крадешком,

на пръсти бездиханно изправена.

И откривам в очите - сълзи

на един несретник с разбито сърце.

 

С кого ли тази нощ ще се срещне човекът,

безлюдна е градската улица.

Да поговори с някого би било добре

този нещастник с разбито сърце.

 

Колко ли хора в нощта са останали

самотни бездомници навън по света.

Отчаяни от живота, измъчени,

със застинали в очите сълзи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...