viliana_popova (something else)
145 1018
14 окт. 2008 г., 20:01

Самотният ми свят 

  Поэзия » Другая
634 0 9


Непресъхнали сълзи давят копнежите

и пропадат мечтите ми в бездна от мрак...

В душата ми не цъфнаха розите, свежите.

Създадох си от крясъци самотния свят.



Пребродих го целия – нашир и надлъж.

Беше мрачен, отблъскващ и сиво-студен.

В градините пусти не заваля капчица дъжд

и умряха цветята, не видели утрешния ден.



Нямаше никой. Даже мъртвите бягаха,

от страх да не ги настигне черна тъга...

Виелиците всяка надежда разпиляваха...

и за почивка се спираха на площад „Самота”.



Няма светлина, нито живот. Има вятър студен...

Тъмно небе, тъмна земя, тъмен град...

Ако нямаш планове за този ден,

би ли дошъл на гости в самотния ми свят?

© something else Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??