viliana_popova (something else)
145 1018
14.10.2008 г., 20:01 ч.

Самотният ми свят 

  Поезия » Друга
632 0 9


Непресъхнали сълзи давят копнежите

и пропадат мечтите ми в бездна от мрак...

В душата ми не цъфнаха розите, свежите.

Създадох си от крясъци самотния свят.



Пребродих го целия – нашир и надлъж.

Беше мрачен, отблъскващ и сиво-студен.

В градините пусти не заваля капчица дъжд

и умряха цветята, не видели утрешния ден.



Нямаше никой. Даже мъртвите бягаха,

от страх да не ги настигне черна тъга...

Виелиците всяка надежда разпиляваха...

и за почивка се спираха на площад „Самота”.



Няма светлина, нито живот. Има вятър студен...

Тъмно небе, тъмна земя, тъмен град...

Ако нямаш планове за този ден,

би ли дошъл на гости в самотния ми свят?

© something else Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??