Самотният ми свят
Непресъхнали сълзи давят копнежите
и пропадат мечтите ми в бездна от мрак...
В душата ми не цъфнаха розите, свежите.
Създадох си от крясъци самотния свят.
Пребродих го целия – нашир и надлъж.
Беше мрачен, отблъскващ и сиво-студен.
В градините пусти не заваля капчица дъжд
и умряха цветята, не видели утрешния ден.
Нямаше никой. Даже мъртвите бягаха,
от страх да не ги настигне черна тъга...
Виелиците всяка надежда разпиляваха...
и за почивка се спираха на площад „Самота”.
Няма светлина, нито живот. Има вятър студен...
Тъмно небе, тъмна земя, тъмен град...
Ако нямаш планове за този ден,
би ли дошъл на гости в самотния ми свят?
© something else All rights reserved.
