Самотно ми е някакси без тебе, без твойте думи, пълни до преливане с лъжи. Остави ме на този бряг със твойто бреме и към чужди пътища ти поглед устреми. Не, че ми липсваш - няма място за липси в мойта душа, та ти обичаше безкрай да я разлистваш и чувствата й пожълтяха като есенни листа. И все пак ми е някак самотно без тебе, без нашите песни - лъжи. . . Остави ме сама със твоето бреме, да си говорим истини и. . . да ни боли. . .
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.