Самотно ми е някакси без тебе,
без твойте думи, пълни до преливане с лъжи.
Остави ме на този бряг със твойто бреме
и към чужди пътища ти поглед устреми.
Не, че ми липсваш -
няма място за липси в мойта душа,
та ти обичаше безкрай да я разлистваш
и чувствата й пожълтяха като есенни листа.
И все пак ми е някак самотно без тебе,
без нашите песни - лъжи. . .
Остави ме сама със твоето бреме,
да си говорим истини и. . . ...