7 feb 2008, 19:14

Самотно ми е

  Poesía
1.6K 0 2
Самотно ми е някакси без тебе,
без твойте думи, пълни до преливане с лъжи.
Остави ме на този бряг със твойто бреме
и към чужди пътища ти поглед устреми.
Не, че ми липсваш -
няма място за липси в мойта душа,
та ти обичаше безкрай да я разлистваш
и чувствата й пожълтяха като есенни листа.
И все пак ми е някак самотно без тебе,
без нашите песни - лъжи. . .
Остави ме сама със твоето бреме,
да си говорим истини и. . .
                                    да ни боли. . .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Истинска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...