7 feb 2008, 19:14

Самотно ми е

  Poesía
1.6K 0 2
Самотно ми е някакси без тебе,
без твойте думи, пълни до преливане с лъжи.
Остави ме на този бряг със твойто бреме
и към чужди пътища ти поглед устреми.
Не, че ми липсваш -
няма място за липси в мойта душа,
та ти обичаше безкрай да я разлистваш
и чувствата й пожълтяха като есенни листа.
И все пак ми е някак самотно без тебе,
без нашите песни - лъжи. . .
Остави ме сама със твоето бреме,
да си говорим истини и. . .
                                    да ни боли. . .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Истинска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....