Самотно ми е
без твойте думи, пълни до преливане с лъжи.
Остави ме на този бряг със твойто бреме
и към чужди пътища ти поглед устреми.
Не, че ми липсваш -
няма място за липси в мойта душа,
та ти обичаше безкрай да я разлистваш
и чувствата й пожълтяха като есенни листа.
И все пак ми е някак самотно без тебе,
без нашите песни - лъжи. . .
Остави ме сама със твоето бреме,
да си говорим истини и. . .
да ни боли. . .
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Истинска Todos los derechos reservados