Напъхал дулото на пушката в своята уста

и крещи на ум "стреляй към мъчителя" !

И изведнъж светът застива онемял

и само с глава му кима.  

Преизподнята отвори се пред него

и прикани тялото на изрода да предаде 

Но душата посивяла с вик на гниещо зверче,

запърха към градините на рая, но рано е!

Сатанински звук из коридорите приплъзва,

случи се и ангелът с нож преряза свойто гърло 

Стаята от лед със сок от него се оплиска

и парченцата от тялото в стените вшиха се

И на цвете прокълнато заприлича,

сякаш в чернилката злокобна то е расло.  

Лицето избледня, очите изпариха се,

а тялото дарено в поза груба вкочени се!

"Свърши се !" закряска пак тълпата

и сълзи от ужас, а не от мъка поръсиха неразбраното 

От отговорът на лъжата той гради се,

но колоната най-важна забрави да издигне.

Стъмни се и май изчезна

в дълбините на желаното с години да се случи.  

Носете го към решението греховно

и нека той заброди вечно, недовършено!