16.04.2017 г., 23:21

Самоубийство

1K 1 0

Напъхал дулото на пушката в своята уста

и крещи на ум "стреляй към мъчителя" !

И изведнъж светът застива онемял

и само с глава му кима.  

Преизподнята отвори се пред него

и прикани тялото на изрода да предаде 

Но душата посивяла с вик на гниещо зверче,

запърха към градините на рая, но рано е!

 

Сатанински звук из коридорите приплъзва,

случи се и ангелът с нож преряза свойто гърло 

Стаята от лед със сок от него се оплиска

и парченцата от тялото в стените вшиха се

И на цвете прокълнато заприлича,

сякаш в чернилката злокобна то е расло.  

Лицето избледня, очите изпариха се,

а тялото дарено в поза груба вкочени се!

 

"Свърши се !" закряска пак тълпата

и сълзи от ужас, а не от мъка поръсиха неразбраното 

От отговорът на лъжата той гради се,

но колоната най-важна забрави да издигне.

Стъмни се и май изчезна

в дълбините на желаното с години да се случи.  

Носете го към решението греховно

и нека той заброди вечно, недовършено!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© п Всички права запазени

-

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...