Напъхал дулото на пушката в своята уста
и крещи на ум "стреляй към мъчителя" !
И изведнъж светът застива онемял
и само с глава му кима.
Преизподнята отвори се пред него
и прикани тялото на изрода да предаде
Но душата посивяла с вик на гниещо зверче,
запърха към градините на рая, но рано е!
Сатанински звук из коридорите приплъзва,
случи се и ангелът с нож преряза свойто гърло
Стаята от лед със сок от него се оплиска
и парченцата от тялото в стените вшиха се
И на цвете прокълнато заприлича,
сякаш в чернилката злокобна то е расло.
Лицето избледня, очите изпариха се,
а тялото дарено в поза груба вкочени се!
"Свърши се !" закряска пак тълпата
и сълзи от ужас, а не от мъка поръсиха неразбраното
От отговорът на лъжата той гради се,
но колоната най-важна забрави да издигне.
Стъмни се и май изчезна
в дълбините на желаното с години да се случи.
Носете го към решението греховно
и нека той заброди вечно, недовършено!