Apr 16, 2017, 11:21 PM

Самоубийство

1K 1 0

Напъхал дулото на пушката в своята уста

и крещи на ум "стреляй към мъчителя" !

И изведнъж светът застива онемял

и само с глава му кима.  

Преизподнята отвори се пред него

и прикани тялото на изрода да предаде 

Но душата посивяла с вик на гниещо зверче,

запърха към градините на рая, но рано е!

 

Сатанински звук из коридорите приплъзва,

случи се и ангелът с нож преряза свойто гърло 

Стаята от лед със сок от него се оплиска

и парченцата от тялото в стените вшиха се

И на цвете прокълнато заприлича,

сякаш в чернилката злокобна то е расло.  

Лицето избледня, очите изпариха се,

а тялото дарено в поза груба вкочени се!

 

"Свърши се !" закряска пак тълпата

и сълзи от ужас, а не от мъка поръсиха неразбраното 

От отговорът на лъжата той гради се,

но колоната най-важна забрави да издигне.

Стъмни се и май изчезна

в дълбините на желаното с години да се случи.  

Носете го към решението греховно

и нека той заброди вечно, недовършено!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© п All rights reserved.

-

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...