20 февр. 2009 г., 11:09

Самоубийство

981 0 11

Далечните ридания на вяртъра -
от там те чувам да проплакваш,
цигулките към мене бягаха...
Пробождаха с омраза тишината.

И тези арии, операта е наблизо,
чувствата като хербарий съхнат тихо,
ще литна, искам си крилете,
искам си последната молитва!

И шепотът ти искам да дочувам,
не спирай със дланта си ветровете,
фенерите на улицата запали,
искам пътят ми към теб да свети.

Там ли си? На покрива на операта?
Аз идвам, тръгнал съм отдавна,
устните ти кървави, сатенени!
Не искам да целувам хладни...

Двамата! Спомни си! Като някога!
Белязани от раждането до смърта,
ще полетиш надолу, но ръката ти...
ще стиска моята ръка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Зафиров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...