Самоубийство
Далечните ридания на вяртъра -
от там те чувам да проплакваш,
цигулките към мене бягаха...
Пробождаха с омраза тишината.
чувствата като хербарий съхнат тихо,
ще литна, искам си крилете,
искам си последната молитва!
И шепотът ти искам да дочувам,
не спирай със дланта си ветровете,
фенерите на улицата запали,
искам пътят ми към теб да свети.
Аз идвам, тръгнал съм отдавна,
устните ти кървави, сатенени!
Не искам да целувам хладни...
Двамата! Спомни си! Като някога!
Белязани от раждането до смърта,
ще полетиш надолу, но ръката ти...
ще стиска моята ръка!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Зафиров Все права защищены
