Feb 20, 2009, 11:09 AM

Самоубийство 

  Poetry » Love
866 0 11

Далечните ридания на вяртъра -
от там те чувам да проплакваш,
цигулките към мене бягаха...
Пробождаха с омраза тишината.

И тези арии, операта е наблизо,
чувствата като хербарий съхнат тихо,
ще литна, искам си крилете,
искам си последната молитва!

И шепотът ти искам да дочувам,
не спирай със дланта си ветровете,
фенерите на улицата запали,
искам пътят ми към теб да свети.

Там ли си? На покрива на операта?
Аз идвам, тръгнал съм отдавна,
устните ти кървави, сатенени!
Не искам да целувам хладни...

Двамата! Спомни си! Като някога!
Белязани от раждането до смърта,
ще полетиш надолу, но ръката ти...
ще стиска моята ръка!

© Георги Зафиров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??