Feb 20, 2009, 11:09 AM

Самоубийство

  Poetry » Love
982 0 11

Далечните ридания на вяртъра -
от там те чувам да проплакваш,
цигулките към мене бягаха...
Пробождаха с омраза тишината.

И тези арии, операта е наблизо,
чувствата като хербарий съхнат тихо,
ще литна, искам си крилете,
искам си последната молитва!

И шепотът ти искам да дочувам,
не спирай със дланта си ветровете,
фенерите на улицата запали,
искам пътят ми към теб да свети.

Там ли си? На покрива на операта?
Аз идвам, тръгнал съм отдавна,
устните ти кървави, сатенени!
Не искам да целувам хладни...

Двамата! Спомни си! Като някога!
Белязани от раждането до смърта,
ще полетиш надолу, но ръката ти...
ще стиска моята ръка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Зафиров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...