Самозапалаване
1.3K
0
0
Мъгла и студ полягат на паважа
и аз се крия в стария балтон.
И се срамувам тука да го кажа,
че вътрешно издавам адски стон.
От страх сърцето сякаш ми замира -
за него няма истински уют.
А там пред мене - горе на баира,
насрещен вятър духа, като луд.
Сега така изглежда тук пейзажа
в страната - не далече от фалит,
че иде ми със газ да се намажа
и да си драсна клечката кибрит.
Да пламна бързо, като факел боен
и да се скрия, като гологан...
Да падна аз и от тормоза двоен
от некадърната елитна сган.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
