Мъгла и студ полягат на паважа

и аз се крия в стария балтон.

И се срамувам тука да го кажа,

че вътрешно издавам адски стон.

От страх сърцето сякаш ми замира -

за него няма истински уют.

А там пред мене - горе на баира,

насрещен вятър духа, като луд.

Сега така изглежда тук пейзажа

в страната - не далече от фалит,

че иде ми със газ да се намажа

и да си драсна клечката кибрит.

Да пламна бързо, като факел боен

и да се скрия, като гологан...

Да падна аз и от тормоза двоен

от некадърната елитна сган.