Санта Лучия

24 июн. 2010 г., 10:51

Поэзия » Другая

703 0 1

Гората се къпеше в лунна светлина,

любопитни звездите тайно надничаха,

езерото блестеше на таз светлина,

а от лодката в него се чуваше песента.

Дървета танцуваха в тон с песента,

по клоните се люшкаха листа,

гората слушаше безмълвно певеца,

а той пееше нежно ''Санта Лучия''.

Птичките заедно с него пропяха,

дори Луната и звездите леко заиграха,

поточето ромолеше заедно с такта,

всички слушаха певеца и ''Санта Лучия''.

Човек (Анна Станоева)

2010-06-24T11:19:00+03:00

Наблюдавах последните ти няколко стиха. Много харесах "Христовите мъки". Мисля, че имаш много потенциал. Виждам и че оформяш стил вече чрез повторенията. Аз лично харесвам този похват, но ти трябва време да го овладееш. Нямам предвид тавтологията, тя даже показва безсилие, но ти правиш повторенията и в отделните строфи, поставяш ги с цел по-силно въздействие върху читателя. Заключението ми не е само въз основа на този стих, примерно "скитницата", там започваш и завършваш по един и същи начин. Не съм сигурна колко добре обясних мисълта си, но се надявам, че ще ме разбереш. Още веднъж, поздравления за "Христовите мъки".