24 jun 2010, 10:51

Санта Лучия

  Poesía » Otra
1.1K 0 1

Гората се къпеше в лунна светлина,

любопитни звездите тайно надничаха,

езерото блестеше на таз светлина,

а от лодката в него се чуваше песента.

 

Дървета танцуваха в тон с песента,

по клоните се люшкаха листа,

гората слушаше безмълвно певеца,

а той пееше нежно ''Санта Лучия''.

 

Птичките заедно с него пропяха,

дори Луната и звездите леко заиграха,

поточето ромолеше заедно с такта,

всички слушаха певеца и  ''Санта Лучия''.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роси Кралева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наблюдавах последните ти няколко стиха. Много харесах "Христовите мъки". Мисля, че имаш много потенциал. Виждам и че оформяш стил вече чрез повторенията. Аз лично харесвам този похват, но ти трябва време да го овладееш. Нямам предвид тавтологията, тя даже показва безсилие, но ти правиш повторенията и в отделните строфи, поставяш ги с цел по-силно въздействие върху читателя. Заключението ми не е само въз основа на този стих, примерно "скитницата", там започваш и завършваш по един и същи начин. Не съм сигурна колко добре обясних мисълта си, но се надявам, че ще ме разбереш. Още веднъж, поздравления за "Христовите мъки".

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...