dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
31 мар. 2012 г., 20:45

Саркофаг 

  Поэзия » Философская
970 1 11

 

Със камъни убиха Дон Кихот.

Най-дълго него пазех в свойто тяло

(наивно за хапливия живот,

ала да хване вятъра узряло).

 

Убиха го. Най-грешният бе той.

Единствен и голям бе най-удобен

за смърт. И много важно – бил герой!

Героите са хора безподобни.

 

Блажено са невежи откъм зло,

но срещнат ли го, се завихрят в буря.

Тя има ураганно потекло -

подбира си достойни трубадури

 

сред витите и лудите глави

(разбирайте – най-много сред поети).

А Дон Кихот бе и поет, уви.

Къде да го оставят жив?!... Къде ти...

 

Убиха го без грешка. И без жал.

И тялото ми стана на могила.

В нозете ù – безгрешните. От кал.

Ни Дон Кихот, ни Росинант. Ни милост.



 

© Дарина Дечева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??