Саркофаг
Със камъни убиха Дон Кихот.
Най-дълго него пазех в свойто тяло
(наивно за хапливия живот,
ала да хване вятъра узряло).
Убиха го. Най-грешният бе той.
Единствен и голям бе най-удобен
за смърт. И много важно – бил герой!
Героите са хора безподобни.
Блажено са невежи откъм зло,
но срещнат ли го, се завихрят в буря.
Тя има ураганно потекло -
подбира си достойни трубадури
сред витите и лудите глави
(разбирайте – най-много сред поети).
А Дон Кихот бе и поет, уви.
Къде да го оставят жив?!... Къде ти...
Убиха го без грешка. И без жал.
И тялото ми стана на могила.
В нозете ù – безгрешните. От кал.
Ни Дон Кихот, ни Росинант. Ни милост.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Дечева Все права защищены
