dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
31.03.2012 г., 20:45 ч.

Саркофаг 

  Поезия » Философска
1109 1 11

 

Със камъни убиха Дон Кихот.

Най-дълго него пазех в свойто тяло

(наивно за хапливия живот,

ала да хване вятъра узряло).

 

Убиха го. Най-грешният бе той.

Единствен и голям бе най-удобен

за смърт. И много важно – бил герой!

Героите са хора безподобни.

 

Блажено са невежи откъм зло,

но срещнат ли го, се завихрят в буря.

Тя има ураганно потекло -

подбира си достойни трубадури

 

сред витите и лудите глави

(разбирайте – най-много сред поети).

А Дон Кихот бе и поет, уви.

Къде да го оставят жив?!... Къде ти...

 

Убиха го без грешка. И без жал.

И тялото ми стана на могила.

В нозете ù – безгрешните. От кал.

Ни Дон Кихот, ни Росинант. Ни милост.



 

© Дарина Дечева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Обичам ти думите! Дори когато тежат толкова... или особено затова...
  • Благодаря ви!
    Светли празници желая!
  • Браво.
  • Много силно!Браво, Дарче!
  • Много силен стих! Поздрави, Дари!
  • Поздравления!
  • Уви, факт. Страхотно стихо. Поздравления!
  • Поздравления, Дарина!
  • Силно е, Дар!
    ... и много вярно!
  • Поздрав за стига. Съдбата на поетите е различна, много зависи кой ги е подал, обаче ти е много, много гадно, когато този някой се окаже мошеник и долен ляв педал (съединител), който прави връзка само между двете си, разположени вертикално отвърстия ....
  • и така до края на света! малко са високите, много - безгрешните.
Предложения
: ??:??