Сблъсък
Дъждът размята рошави коси,
обзет от някаква странна лудост,
безспирно днес вали ли, вали,
безмилостен – чак до грубост…
Между облаци пробива лъч -
изстрадал, мокър и проскубан,
да бъде слънце той се мъчи,
мечтата си нейде пак загубил…
Дървета – мокри великани -
пороя спират безуспешно,
взаимно се прегръщат с клони,
ридаят тихо и тъй безутешно…
Да имах сила в крехките ръце,
разкъсала бих облаците сиви,
светлината, скрита в моето сърце,
дарила бих за нещичко красиво…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
