4.03.2010 г., 18:55 ч.

Сблъсък 

  Поезия » Друга
628 0 13

 

Дъждът размята рошави коси,

обзет от някаква странна лудост,

безспирно днес вали ли, вали,

безмилостен – чак до грубост…

 

Между облаци пробива лъч -

изстрадал, мокър и проскубан,

да бъде слънце той се мъчи,

мечтата си нейде пак загубил…

 

Дървета – мокри великани -

пороя спират безуспешно,

взаимно се прегръщат с клони,

ридаят тихо и тъй безутешно…

 

Да имах сила в крехките ръце,

разкъсала бих облаците сиви,

светлината, скрита в моето сърце,

дарила бих за нещичко красиво…

 

 

 

 

 

 

© Мария Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Петя!
  • И тук вали, но твоят лъч стигна до Мадрид!
    Я се усмихни!По-широко!
  • Вилдан,
  • Чудесно е!
  • Боби,
    Борисе,
  • Светлината ти... не можеш да я скриеш, а и "НЕЩИЧКОТО" ти е красиво!!! Поздравления Водолея!!!
  • Благодаря, приятели! Много сте мили!
    Усмивка за всички!
  • Вече го направи.Дари ми светлината.Хубава нощ,Водолейче!
  • ЛЕЙ НЕ СПИРАЙ!С КРЕХКИТЕ РЪЦЕ,СЪС СВЕТЛОТО СЪРЦЕ КЪСЧЕ НЕБЕ ТИ НИ ПОДНАСЯЙ.ТОПЛИНКА ВОДОЛЕЙЧЕ!!!
  • Това дъждовно време и на мен ми омръзна!Красиво стихотворение!поздрав!
  • "светлината, скрита в моето сърце,
    дарила бих..."
    .......................................
    Много слънчево, прекрасно звучи!
    Пожелавам красиво щастие винаги да пее
    в дните ти и много, много щастлива да си!
    Слънчев стих, сътворен от слънчева поетеса!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!

  • Благодаря, Веси, Селвер, Ангел, че в мрачния стих видяхте и нещо хубаво!
  • "светлината, скрита в моето сърце,
    дарила бих за нещичко красиво…"
    Водолей си, но и светлина раздаваш - видях я!
    Благодаря!
Предложения
: ??:??