Задържам поглед в очите черни,
и се изгубвам в тях.
Тях поглеждам за последен път
и за последен път ръката негова докосвам,
а нежно устните целувам.
За последен път обръщам гръб
и със сълзи на очи оставям.
Той вика, блъска и реве,
но аз не се обръщам.
Продължавам смело напред,
няма какво да направя.
Не мога без него,
той също.
И колко много желая да остана,
но своя път да намеря трябва.
© Диана Иванова Все права защищены