Задържам поглед в очите черни,
и се изгубвам в тях.
Тях поглеждам за последен път
и за последен път ръката негова докосвам,
а нежно устните целувам.
За последен път обръщам гръб
и със сълзи на очи оставям.
Той вика, блъска и реве,
но аз не се обръщам.
Продължавам смело напред,
няма какво да направя.
Не мога без него,
той също.
И колко много желая да остана,
но своя път да намеря трябва.
© Диана Иванова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
