16 авг. 2007 г., 20:01

Сбогом

829 0 6
Едни очи
никога не ще забравя,
заради които плаках ден и нощ.
Едно сърце
още от любов изгаря,
завладяно от твоята мощ.
Една усмивка
ще си спомням вечер,
когато пак не мога да заспя.
Една прегръдка
ще ми липсва вечно,
поне в съня да бъде моя тя.
Една минутка
искам да съм твоя само,
нищо не ти струва, нали?
Една последна сълза
и престава
сърцето ми за теб да тъжи.
Едно момиче
от теб си отива
и днес то пак е само,
от отровата бавно отпива
и заспива на свойто легло.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...