16 авг. 2007 г., 20:01

Сбогом

833 0 6
Едни очи
никога не ще забравя,
заради които плаках ден и нощ.
Едно сърце
още от любов изгаря,
завладяно от твоята мощ.
Една усмивка
ще си спомням вечер,
когато пак не мога да заспя.
Една прегръдка
ще ми липсва вечно,
поне в съня да бъде моя тя.
Една минутка
искам да съм твоя само,
нищо не ти струва, нали?
Една последна сълза
и престава
сърцето ми за теб да тъжи.
Едно момиче
от теб си отива
и днес то пак е само,
от отровата бавно отпива
и заспива на свойто легло.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...