16.08.2007 г., 20:01

Сбогом

824 0 6
Едни очи
никога не ще забравя,
заради които плаках ден и нощ.
Едно сърце
още от любов изгаря,
завладяно от твоята мощ.
Една усмивка
ще си спомням вечер,
когато пак не мога да заспя.
Една прегръдка
ще ми липсва вечно,
поне в съня да бъде моя тя.
Една минутка
искам да съм твоя само,
нищо не ти струва, нали?
Една последна сълза
и престава
сърцето ми за теб да тъжи.
Едно момиче
от теб си отива
и днес то пак е само,
от отровата бавно отпива
и заспива на свойто легло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...