28 окт. 2007 г., 09:41

Сбогом

1.3K 1 3

Седя със хапчета в ръка

и застинала съм аз така.

Няма смисъл във живота.

Животът - що е то?

                               Нищо!

 

Няма нищо, щом те няма

и така денят ми е измама.

Хапчета, цигари, алкохол,

умирам бавно в моя хол.

Ти ще ме забравиш, зная,

за тебе е начало, за мен става края .

Когато видиш мой обрасъл кръст,

знай, че тука имаш пръст!

Сбогом, сбогом за последно,

сега към хапчетата ще  посегна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Русина Раднева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ми аз тъкмо щях да ти казвам колко хубаво стихче си написала
    да ти кажа че си много сладка
    ма ти като ще се самоубиваш!
    6+
  • Миличка,пишеш чудесно.Страхотен стил имаш-толова искрен.Благодаря ти мн за милите думи!Продължавай да пишеш!!!Умееш го!
  • Брех..имаш замисъл..идеята ми допада,но е прекалено крайна:>Защо вместо себе си не пожертваш него:>>>

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...