28.10.2007 г., 9:41

Сбогом

1.4K 1 3

Седя със хапчета в ръка

и застинала съм аз така.

Няма смисъл във живота.

Животът - що е то?

                               Нищо!

 

Няма нищо, щом те няма

и така денят ми е измама.

Хапчета, цигари, алкохол,

умирам бавно в моя хол.

Ти ще ме забравиш, зная,

за тебе е начало, за мен става края .

Когато видиш мой обрасъл кръст,

знай, че тука имаш пръст!

Сбогом, сбогом за последно,

сега към хапчетата ще  посегна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Русина Раднева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ми аз тъкмо щях да ти казвам колко хубаво стихче си написала
    да ти кажа че си много сладка
    ма ти като ще се самоубиваш!
    6+
  • Миличка,пишеш чудесно.Страхотен стил имаш-толова искрен.Благодаря ти мн за милите думи!Продължавай да пишеш!!!Умееш го!
  • Брех..имаш замисъл..идеята ми допада,но е прекалено крайна:>Защо вместо себе си не пожертваш него:>>>

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...