Седя със хапчета в ръка
и застинала съм аз така.
Няма смисъл във живота.
Животът - що е то?
Нищо!
Няма нищо, щом те няма
и така денят ми е измама.
Хапчета, цигари, алкохол,
умирам бавно в моя хол.
Ти ще ме забравиш, зная,
за тебе е начало, за мен става края .
Когато видиш мой обрасъл кръст,
знай, че тука имаш пръст!
Сбогом, сбогом за последно,
сега към хапчетата ще посегна.
© Русина Раднева All rights reserved.
6+
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
