Седя със хапчета в ръка
и застинала съм аз така.
Няма смисъл във живота.
Животът - що е то?
Нищо!
Няма нищо, щом те няма
и така денят ми е измама.
Хапчета, цигари, алкохол,
умирам бавно в моя хол.
Ти ще ме забравиш, зная,
за тебе е начало, за мен става края .
Когато видиш мой обрасъл кръст,
знай, че тука имаш пръст!
Сбогом, сбогом за последно,
сега към хапчетата ще посегна.
© Русина Раднева All rights reserved.
6+
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
