9 сент. 2005 г., 01:45

Сбогом

1.1K 0 0
Стига съм се мъчила напразно!
Стига съм те мислила със страст!
Времето жестоко ме наказа
за това че бях под твойта власт.
Всеки път към тебе извървях
и летях със тебе надалече,
но във камък спънах се и спрях
и подрязани крилата ми са вече.
Стига! На играта идва край!
Днес, събрала сили ще си тръгна.
И не ще ме имаш вече, знай,
любовта към тебе ще изтръгна!
Сбогом ще си кажем вече ясно,
без дори с това да се раним,
а неизживените си страсти
с друг на този свят ще споделим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дорика Цачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...