Sep 9, 2005, 1:45 AM

Сбогом

  Poetry
1.1K 0 0
Стига съм се мъчила напразно!
Стига съм те мислила със страст!
Времето жестоко ме наказа
за това че бях под твойта власт.
Всеки път към тебе извървях
и летях със тебе надалече,
но във камък спънах се и спрях
и подрязани крилата ми са вече.
Стига! На играта идва край!
Днес, събрала сили ще си тръгна.
И не ще ме имаш вече, знай,
любовта към тебе ще изтръгна!
Сбогом ще си кажем вече ясно,
без дори с това да се раним,
а неизживените си страсти
с друг на този свят ще споделим!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дорика Цачева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...