Сбогом...
Дъжд валеше в деня, когато ти напусна тази земя,
сякаш дъждът изля всичката моя тъга,
която в душата ми спотайваше се като призрак...
Думите, които задушаваха ме в онзи ден...
на твоето погребение, не можех да ги изрека...
гърлото ми пресъхваше, дъхът ми спираше
и молех се да се върнеш от отвъдното за последна целувка
и с теб да ме вземеш... да скочим двама от пропастта,
падайки в прегръдката на смъртта!
Стоях над ковчега и гледах затворените ти очи...
бледия ти образ и последната усмивка!
Дано щастлив си бил в последната минута ти!...
Думата "Обичам", изрекал си ти, казаха ми близките ти...
знам, но не трябваше да се напрягаш,
а с последния си дъх да кажеш: "СБОГОМ"!
Обичам те още и винаги в мен ще си ти в моето сърце,
и моите мечти! Когато в нощта замълча,
чувам гласа ти в нощта... как нежно ми шепти: "Силна Бъди",
а аз крещя, останала без глас: "Ела! Върни се!" ...
и подавам ти ръка, но никой вече няма там...
само капчици вода от старата чешма
чуват се и утихват в нощта!
Шумът навява ми за самота и празнота!...
Не се чувствах единствено сама,
когато беше ти до мен!
Знай, ще дойда при теб един ден!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Георгиева Все права защищены
