Сбогом...
Дъжд валеше в деня, когато ти напусна тази земя,
сякаш дъждът изля всичката моя тъга,
която в душата ми спотайваше се като призрак...
Думите, които задушаваха ме в онзи ден...
на твоето погребение, не можех да ги изрека...
гърлото ми пресъхваше, дъхът ми спираше
и молех се да се върнеш от отвъдното за последна целувка
и с теб да ме вземеш... да скочим двама от пропастта,
падайки в прегръдката на смъртта!
Стоях над ковчега и гледах затворените ти очи...
бледия ти образ и последната усмивка!
Дано щастлив си бил в последната минута ти!...
Думата "Обичам", изрекал си ти, казаха ми близките ти...
знам, но не трябваше да се напрягаш,
а с последния си дъх да кажеш: "СБОГОМ"!
Обичам те още и винаги в мен ще си ти в моето сърце,
и моите мечти! Когато в нощта замълча,
чувам гласа ти в нощта... как нежно ми шепти: "Силна Бъди",
а аз крещя, останала без глас: "Ела! Върни се!" ...
и подавам ти ръка, но никой вече няма там...
само капчици вода от старата чешма
чуват се и утихват в нощта!
Шумът навява ми за самота и празнота!...
Не се чувствах единствено сама,
когато беше ти до мен!
Знай, ще дойда при теб един ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Георгиева Всички права запазени
