damned_girl_ (Нели Георгиева)
6 9
1.12.2007 г., 17:33 ч.

Сбогом... 

  Поезия » Оди и поеми
1175 0 5

Дъжд валеше в деня, когато ти напусна тази земя,

сякаш дъждът изля всичката моя тъга,

която в душата ми спотайваше се като призрак...

Думите, които  задушаваха ме в онзи ден...

на твоето погребение, не можех да ги изрека...

гърлото ми пресъхваше, дъхът ми спираше

и молех се да се върнеш от отвъдното за последна целувка

и с теб да ме вземеш... да скочим двама от пропастта,

падайки в прегръдката на смъртта!

Стоях над ковчега и гледах затворените ти очи...

бледия ти образ и последната усмивка!

Дано щастлив си бил в последната минута ти!...

Думата "Обичам", изрекал си ти, казаха ми близките ти...

знам, но не трябваше да се напрягаш,

а с последния си дъх да кажеш: "СБОГОМ"!

Обичам те още и винаги в мен ще си ти в моето сърце,

и моите мечти! Когато в нощта замълча,

чувам гласа ти в нощта... как нежно ми шепти: "Силна Бъди",

а аз крещя, останала без глас: "Ела! Върни се!" ...

и подавам ти ръка, но никой вече няма там...

само капчици вода от старата чешма

чуват се и утихват в нощта!

Шумът навява ми за самота и празнота!...

Не се чувствах единствено сама,

когато беше ти до мен!

Знай, ще дойда при теб един ден!
                     

© Нели Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??