18 апр. 2010 г., 11:14

Сбогом 

  Поэзия
719 0 15

Отдалечават се лица и гласове...
Пресилени усмивки. Неми жестове.
Откъсват се -
пришитите сестри.
Измислените майки.
Братя вместени.
“Приятели”.
Ласкатели от раз -
проточват зад гърба си слузна диря.
Оставам в тишина. Оставам - аз.
Сама дойдох - сама ще си отида.
Не влизайте повторно в моя свят!
Обичната си майка не забравям.
А брат ми - от кръвта ми разпознат,
единствен е и други братя нямам.
Отивай си, любов - безплътен дим!
И всички до един - печални  фрески.
Реалният над мене е Един.

 

Оловните човеци... са гротескни.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??