Apr 18, 2010, 11:14 AM

Сбогом 

  Poetry
697 0 15

Отдалечават се лица и гласове...
Пресилени усмивки. Неми жестове.
Откъсват се -
пришитите сестри.
Измислените майки.
Братя вместени.
“Приятели”.
Ласкатели от раз -
проточват зад гърба си слузна диря.
Оставам в тишина. Оставам - аз.
Сама дойдох - сама ще си отида.
Не влизайте повторно в моя свят!
Обичната си майка не забравям.
А брат ми - от кръвта ми разпознат,
единствен е и други братя нямам.
Отивай си, любов - безплътен дим!
И всички до един - печални  фрески.
Реалният над мене е Един.

 

Оловните човеци... са гротескни.

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??